Ограбена
ОГРАБЕНА
Съдба,
знаеш ли колко много от себе си дадох?
А знаеш ли, че аз от тях нищо не взех…
Колко пъти чувствата нежно си раздадох?
А във всеки край за душата си се борех!
Дадох най- чистата си топла любов, съдба,
Те идваха тъй истински, мили и лъчезарни,
накрая, обаче, плачеше съсипана моята душа.
И тръгваха, разкрили душите си коварни!
Очите ми често пълнят се със сълзи горчиви.
Трупат се във мен и болка, и самота…
но за плач в себе си не намирам повече сили
и все недоизплакана остава душата!
Раздавах всичко мило и драго от мен,
затова малка част остана жива…
а сега на самотата останах в плен.
Всичко друго в мен е болката сива!
Хайде, идвайте… от сърцето ми грабете!
Нека нищо да нямам в себе си вече,
малкото, което ми е останало, погубете,
за да няма какво да раняват повече!
Ограбваха ме всички до един много нагло,
сърцето, душата и мечтите ми разбиваха…
с пълни шепи вземаха и пак малко им било
и когато всичко в мен крещеше, си тръгваха!
Хайде, идвайте, че всичко вече си раздадох…
Съвсем по малко от всички топли чувства ми остана.
За последно купете, че всичко мое си продадох…
когато тях ги няма, дано си тръгне и болката голяма.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дияна Всички права запазени
