empousa5 (Електра)
30 281
21 jul 2015, 14:50

Ограбена и плаха светлината се е скрила... 

  Poesía
715 1 7

Ограбена и плаха светлината се е скрила

дълбоко в тъжните очи,

впила нокти мълчаливо,

в изгасналите паднали звезди.

 

Всемирна тишина и безразличност,

дишат спомени и раждат смут,

а ехидно миналото днес наднича

зад ъгъла на душевния ми студ.

 

... И пръски малки безнадеждност -

разкъсани, ограбени, сами

живеят някъде дълбоко в мене,

оставящи болезнени следи.

 

... И призраци далечни на тъгата

разцепват с писък всяка нощ,

светът ми малък се разплака,

небето мое изгуби своя Бог.

 

... А мрачни мисли и заблуди

играят вечер без умора,

дълбоко в тишината зъзна,

губеща надежда и опора.

 

Крадци на истини чертаят

зловещо своя пъклен план,

сърцето ми в икона се превърна,

загубила отдавна своя храм...

 

© Електра Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви, Анастасия и Василка!
  • Ако вярваш, светлината пак ще се появи някой ден! харесах!
  • Велин, нали знаеш кое е най-голямото постижение на Дявола?! - да заблуди хората, че не съществува. Ако не вярваш, че съм демон, навярно съм постигнала голям успех. Предпочитам да не мисля за себе си като за демон, а като за малко ангелче, което е изгубило пътя... Благодаря за положителните коментари, за мене означават много!
    Младен Мисана, Георги, Мая, сърдечно ви благодаря за милите думи и за положителното отношение. За мен е истинско удоволствие да споделя парченцата си истина с вас )
  • А защо си демон? И то един от най-зловещите.
    Не вярвам, след като представяш такова сърце-икона!
  • "Крадци на истини чертаят
    зловещо своя пъклен план,
    сърцето ми в икона се превърна,
    загубила отдавна своя храм..."

    Синтезиран и силен финал, Електра! Вряза се в паметта ми със своята сентенциалност. Оценявам това високо.
  • Светлината временно се е скрила, за да подреди спомените и да намери нов път през мрака. Имало ли е звезди, те са оставили следи и път обратно. Сърцето постоянно търси своя храм, пътят към него е труден, но намери ли го, то вече е у дома, а крадците на истини са кралете на лъжите. Много образна и силна изповед, поздравления, Електра!
  • Хубав емоционален стих. А може би храмът е душата или вярата, според това ти как го чувстваш.
Propuestas
: ??:??