Ограбена и плаха светлината се е скрила...
Ограбена и плаха светлината се е скрила
дълбоко в тъжните очи,
впила нокти мълчаливо,
в изгасналите паднали звезди.
Всемирна тишина и безразличност,
дишат спомени и раждат смут,
а ехидно миналото днес наднича
зад ъгъла на душевния ми студ.
... И пръски малки безнадеждност -
разкъсани, ограбени, сами
живеят някъде дълбоко в мене,
оставящи болезнени следи.
... И призраци далечни на тъгата
разцепват с писък всяка нощ,
светът ми малък се разплака,
небето мое изгуби своя Бог.
... А мрачни мисли и заблуди
играят вечер без умора,
дълбоко в тишината зъзна,
губеща надежда и опора.
Крадци на истини чертаят
зловещо своя пъклен план,
сърцето ми в икона се превърна,
загубила отдавна своя храм...
© Електра All rights reserved.
