17 feb 2016, 22:48

Ограбена любов 

  Poesía » De amor
1221 2 12

Една жена душата си събира

парченце по парченце я лепи,

кърви горката, в агония умира

до своите несбъднати мечти.

 

Така до смърт само жена обича

ограбена, сто пъти унизена

душа и тяло в тъмното съблича

жена за грях, жена благословена.

 

Забравила за гордата си същност,

понесла с болка тежкия си кръст

с по женски фината изящност

не иска отговор, не иска мъст.

 

В абсурдната комедия дел арте

зад маската на любовта

той пак се взе за Буонапарте

човек без чувства, само суета.

 

Тя знаеше, че любовта умира,

когато е в неправилни ръце,

но пак събрала себе си отива

да търси лек за своето сърце.

 

Жената носи волността на птица,

палитра от безумия и страст

и поглед нежен на светица

това е тя - най-цветния контраст.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Доника Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??