Ограбена любов
Една жена душата си събира
парченце по парченце я лепи,
кърви горката, в агония умира
до своите несбъднати мечти.
Така до смърт само жена обича
ограбена, сто пъти унизена
душа и тяло в тъмното съблича
жена за грях, жена благословена.
Забравила за гордата си същност,
понесла с болка тежкия си кръст
с по женски фината изящност
не иска отговор, не иска мъст.
В абсурдната комедия дел арте
зад маската на любовта
той пак се взе за Буонапарте
човек без чувства, само суета.
Тя знаеше, че любовта умира,
когато е в неправилни ръце,
но пак събрала себе си отива
да търси лек за своето сърце.
Жената носи волността на птица,
палитра от безумия и страст
и поглед нежен на светица
това е тя - най-цветния контраст.
© Доника Стоянова All rights reserved.
