24 oct 2017, 12:53

Оградите

  Poesía » Otra
537 1 0

(Пясък от думи сред музиката на

Snowy White - Voices in the rain

и Crimson House Blues – Aphrodite)

 

 

Невидими и видими огради

издигаме за да опазим себе си

и доброволно сме се озовали

сред тях в затворнически ребус.

 

Отбягваме онази свобода

отвън създадени от нас прегради,

а не разбираме ли, че това

отдавна никому не носи радост.

 

Строителите на прегради

никога не дишат волно.

В това, съзнават ли или не,

само те са си виновни.

 

Озовават се в ад на самота,

където дъждовните струи

пеят за човешката нищета,

плаваща без спасителен буй.

 

Чрез думи и щрихи небето

опитваш да скриеш в длани.

Така ли у тебе детето

лекува душевните рани?

 

Всеки изгрев се ражда от мрака

и нощта е негова майка...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...