24.10.2017 г., 12:53

Оградите

536 1 0

(Пясък от думи сред музиката на

Snowy White - Voices in the rain

и Crimson House Blues – Aphrodite)

 

 

Невидими и видими огради

издигаме за да опазим себе си

и доброволно сме се озовали

сред тях в затворнически ребус.

 

Отбягваме онази свобода

отвън създадени от нас прегради,

а не разбираме ли, че това

отдавна никому не носи радост.

 

Строителите на прегради

никога не дишат волно.

В това, съзнават ли или не,

само те са си виновни.

 

Озовават се в ад на самота,

където дъждовните струи

пеят за човешката нищета,

плаваща без спасителен буй.

 

Чрез думи и щрихи небето

опитваш да скриеш в длани.

Така ли у тебе детето

лекува душевните рани?

 

Всеки изгрев се ражда от мрака

и нощта е негова майка...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...