24 окт. 2017 г., 12:53

Оградите

538 1 0

(Пясък от думи сред музиката на

Snowy White - Voices in the rain

и Crimson House Blues – Aphrodite)

 

 

Невидими и видими огради

издигаме за да опазим себе си

и доброволно сме се озовали

сред тях в затворнически ребус.

 

Отбягваме онази свобода

отвън създадени от нас прегради,

а не разбираме ли, че това

отдавна никому не носи радост.

 

Строителите на прегради

никога не дишат волно.

В това, съзнават ли или не,

само те са си виновни.

 

Озовават се в ад на самота,

където дъждовните струи

пеят за човешката нищета,

плаваща без спасителен буй.

 

Чрез думи и щрихи небето

опитваш да скриеш в длани.

Така ли у тебе детето

лекува душевните рани?

 

Всеки изгрев се ражда от мрака

и нощта е негова майка...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вили Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...