Огън и лед

Между огън и лед
       топя се.
Блед 
          е трупът ми клет.
Искам да принтирам
и да изгоря твоя 
                               портрет.
Но твоите очи 
                          от лед
                                       не ще изгорят.
Блестят 
              като пъстри шишенца с отрова.
Прокоба
                черна от злоба
                                            ни води към гроба.
Утроба
             в земята снежна ще открия
да скрия
                снимката ти от себе си.
Тия неща ми помагат символично,
лично
           да се отърва от теб,
да се простя с тебе
                                    трагично.
Отлично
               да се сбогувам.
Прилично
                  да те забравя.
Вовеки 
              да те оставя!