Огън и вода
Огънят срещнал водата
в един ден необикновен.
Видял в очите и тъгата,
и останал от това смутен.
Ти защо си толкова тъжна,
защо не гориш като мен?
Не знаеш ли колко е важна
искрата за света опитомен?
Водата го погледнала за миг
и се усмихнала небрежно -
нима не вижда този наивник
какво е радост и кое е тъжно?
Решила бързо да му отговори
на въпроса недобронамерен.
Без желание с него да спори
започнала водата с тон уверен:
С тебе двама можем да рушим
и да докараме ада на земята.
Ще разпръснем плач неутешим
и страх на хората в сърцата.
Ще се радваме на своето величие,
на могъщото си превъзходство.
Без да спазваме благоприличие
ще живеем вечно ние в охолство.
Но можем и друго да направим -
да насочим всичката си сила,
след като егото си изоставим,
на живота да дадем закрила.
Животът без нас не продължава
и това го знаем с теб добре.
От твоята искра се той създава,
а аз поддържам го да не умре.
Пътищата ни са с теб различни,
ти си весел, светъл и игрив.
Аз съм тъжна, тъмна и статична,
но заедно правим свят красив!
Спра ли вече да съм аз такава,
всичко бързо ти ще изгориш.
Животът ще потъне в забрава,
ако ти от мене го лишиш.
Но без твоя буен и вечен пламък
всичко много бързо ще застине.
Ще тежи на място като камък,
през време няма да премине.
Затова продължи пътя си с игри,
радвайки се тъй силно светиш.
А опасно ли е за света да изгори,
до теб веднага ти ще ме усетиш!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мирослав Кръстев Todos los derechos reservados