Огън и вода

Огънят срещнал водата

в един ден необикновен.

Видял в очите и тъгата,

и останал от това смутен.

Ти защо си толкова тъжна,

защо не гориш като мен?

Не знаеш ли колко е важна

искрата за света опитомен?

Водата го погледнала за миг

и се усмихнала небрежно -

нима не вижда този наивник

какво е радост и кое е тъжно?

Решила бързо да му отговори

на въпроса недобронамерен.

Без желание с него да спори

започнала водата с тон уверен:

С тебе двама можем да рушим

и да докараме ада на земята.

Ще разпръснем плач неутешим 

и страх на хората в сърцата.

Ще се радваме на своето величие,

на могъщото си превъзходство.

Без да спазваме благоприличие

ще живеем вечно ние в охолство.

Но можем и друго да направим -

да насочим всичката си сила,

след като егото си изоставим,

на живота да дадем закрила.

Животът без нас не продължава 

и това го знаем с теб добре.

От твоята искра се той създава,

а аз поддържам го да не умре.

Пътищата ни са с теб различни,

ти си весел, светъл и игрив.

Аз съм тъжна, тъмна и статична,

но заедно правим свят красив!

Спра ли вече да съм аз такава,

всичко бързо ти ще изгориш.

Животът ще потъне в забрава,

ако ти от мене го лишиш.

Но без твоя буен и вечен пламък 

всичко много бързо ще застине.

Ще тежи на място като камък,

през време няма да премине. 

Затова продължи пътя си с игри,

радвайки се тъй силно светиш.

А опасно ли е за света да изгори,

до теб веднага ти ще ме усетиш!