Огънче, за да ни има...
Съвсем оредяха
листата на храстите
и... ето че цъфнаха
жилави дрянове –
в червено и бяло.
Мартенички,
съкровени желания,
събирали жар от небето
и зелени надежди,
открито целуват дъжда...
Ще побелеят от скреж,
ще изпукат по Коледа
и ще сбъднат стаеното
силните пъпки.
Гъвкави клонки,
като булки накичени,
ще изтупат гърбини,
ще танцуват във ритъм
със детски гласчета
за Сурва година.
А после,
щом ги обсипе
златен прашец
и поеме животът
по новия кръг,
познатите дрянове
пак ще изгреят
в червено и бяло -
пулсиращи нишки,
нежно преплетени
от топли ръце,
ще дочакат
тръпчивия плод
и ще помнят
кои сме...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
