25 jun 2007, 9:30

ОГЪНЯ В МЕН

  Poesía
770 0 2

ОГЪНЯ В МЕН

Аз съм мираж от дълбините.

Създадена от мрак и светлина.

Аз съм блясъкът в очите ти.

Страстта в твойте сетива.

 

Аз съм допирът на нежността ти.

Тих шепот на вълни в нощта.

Мълнията на желание изгаряща.

Оставяща в живота ти следа.

 

Седиш и гледаш ме в очите.

Изпиваш тялото ми с жар.

И думи ти се мъчиш да намериш,

за да угасиш разгарящия се пожар.

 

В ръцете си държиш студена чаша.

Две бучки лед и питие,

а в теб жаравата гореща

изгаря твоето битие.

 

Опитваш се да назовеш причина

да тръгна аз със теб в нощта.

Да угася пожара на страстта ти,

а утре да се прибера сама.

 

Чета в очите ти дилема.

Не знаеш как ще реагирам аз.

Но, захарче, аз не живея в схеми,

а просто се отдавам на страстта.

 

Защо ли може би си мислиш,

че аз ще съм поредната жена?

Защо ли не приемеш факта,

че може би не аз, а ти си бил това!

 

Очите ми те предизвикват.

Знам, че искаш ме сега!

Ела и укроти страстта ми.

Е, забрави ме след това!!!

 

15.06.2007

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мириам Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • В последния стих се съдържа истината! ела и укроти страстта ми.
    е, забрави ме след това!!!
  • "Защо ли може би си мислиш,

    че аз ще съм поредната жена?

    Защо ли не приемеш факта,

    че може би не аз, а ти си бил това!" ЯКО!



Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...