ОГЪНЯ В МЕН

Аз съм мираж от дълбините.

Създадена от мрак и светлина.

Аз съм блясъкът в очите ти.

Страстта в твойте сетива.

Аз съм допирът на нежността ти.

Тих шепот на вълни в нощта.

Мълнията на желание изгаряща.

Оставяща в живота ти следа.

Седиш и гледаш ме в очите.

Изпиваш тялото ми с жар.

И думи ти се мъчиш да намериш,

за да угасиш разгарящия се пожар.

В ръцете си държиш студена чаша.

Две бучки лед и питие,

а в теб жаравата гореща

изгаря твоето битие.

Опитваш се да назовеш причина

да тръгна аз със теб в нощта.

Да угася пожара на страстта ти,

а утре да се прибера сама.

Чета в очите ти дилема.

Не знаеш как ще реагирам аз.

Но, захарче, аз не живея в схеми,

а просто се отдавам на страстта.

Защо ли може би си мислиш,

че аз ще съм поредната жена?

Защо ли не приемеш факта,

че може би не аз, а ти си бил това!

Очите ми те предизвикват.

Знам, че искаш ме сега!

Ела и укроти страстта ми.

Е, забрави ме след това!!!

15.06.2007