ОГЪНЯ В МЕН
ОГЪНЯ В МЕН
Аз съм мираж от дълбините.
Създадена от мрак и светлина.
Аз съм блясъкът в очите ти.
Страстта в твойте сетива.
Аз съм допирът на нежността ти.
Тих шепот на вълни в нощта.
Мълнията на желание изгаряща.
Оставяща в живота ти следа.
Седиш и гледаш ме в очите.
Изпиваш тялото ми с жар.
И думи ти се мъчиш да намериш,
за да угасиш разгарящия се пожар.
В ръцете си държиш студена чаша.
Две бучки лед и питие,
а в теб жаравата гореща
изгаря твоето битие.
Опитваш се да назовеш причина
да тръгна аз със теб в нощта.
Да угася пожара на страстта ти,
а утре да се прибера сама.
Чета в очите ти дилема.
Не знаеш как ще реагирам аз.
Но, захарче, аз не живея в схеми,
а просто се отдавам на страстта.
Защо ли може би си мислиш,
че аз ще съм поредната жена?
Защо ли не приемеш факта,
че може би не аз, а ти си бил това!
Очите ми те предизвикват.
Знам, че искаш ме сега!
Ела и укроти страстта ми.
Е, забрави ме след това!!!
15.06.2007
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мириам Всички права запазени
