Vrabcheto (Кирил Бачев) Vrabcheto (Кирил Бачев)
74
16 jun 2007, 23:39

Огънят

  Poesía
692 0 3





 Загадъчният   блик  над   тази  святкаща  жарава

е  като порива -

за  себе  си  той  нищо  не  оставя...

А  свойте  дири  носи  някъде  натам,

където  своя  плам

ще  може  да  даде...

И  бързите  искри  не  шепнат" Накъде"

те  просто  трепкат, чезнат    в  мрака...

И  никоя  от   тях  не  чака 

милост

 във  свойто  огнено  страдание...

Те  просто  трепкат

сякаш  се  обричат

в   едно  неизмеримо  изпитание,

за  да  угаснат   мигом,

но  така  красиви

и като  спомена - така горчиви -

когато  си  разбрал, че  си

отминал    с  безразличие

във  някой  миг  неповторим,

за  да  запазиш   своето  благоприличие...


1988

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кирил Бачев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0