Vrabcheto (Кирил Бачев) Vrabcheto (Кирил Бачев)
74
16 jun 2007, 23:39

Огънят

  Poesía
694 0 3





 Загадъчният   блик  над   тази  святкаща  жарава

е  като порива -

за  себе  си  той  нищо  не  оставя...

А  свойте  дири  носи  някъде  натам,

където  своя  плам

ще  може  да  даде...

И  бързите  искри  не  шепнат" Накъде"

те  просто  трепкат, чезнат    в  мрака...

И  никоя  от   тях  не  чака 

милост

 във  свойто  огнено  страдание...

Те  просто  трепкат

сякаш  се  обричат

в   едно  неизмеримо  изпитание,

за  да  угаснат   мигом,

но  така  красиви

и като  спомена - така горчиви -

когато  си  разбрал, че  си

отминал    с  безразличие

във  някой  миг  неповторим,

за  да  запазиш   своето  благоприличие...


1988

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кирил Бачев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0