Огънят
Загадъчният блик над тази святкаща жарава
е като порива -
за себе си той нищо не оставя...
А свойте дири носи някъде натам,
където своя плам
ще може да даде...
И бързите искри не шепнат" Накъде"
те просто трепкат, чезнат в мрака...
И никоя от тях не чака
милост
във свойто огнено страдание...
Те просто трепкат
сякаш се обричат
в едно неизмеримо изпитание,
за да угаснат мигом,
но така красиви
и като спомена - така горчиви -
когато си разбрал, че си
отминал с безразличие
във някой миг неповторим,
за да запазиш своето благоприличие...
1988
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кирил Бачев Всички права запазени
