Vrabcheto (Кирил Бачев)
74 1011
16.06.2007 г., 23:39 ч.

Огънят 

  Поезия
503 0 3





 Загадъчният   блик  над   тази  святкаща  жарава

е  като порива -

за  себе  си  той  нищо  не  оставя...

А  свойте  дири  носи  някъде  натам,

където  своя  плам

ще  може  да  даде...

И  бързите  искри  не  шепнат" Накъде"

те  просто  трепкат, чезнат    в  мрака...

И  никоя  от   тях  не  чака 

милост

 във  свойто  огнено  страдание...

Те  просто  трепкат

сякаш  се  обричат

в   едно  неизмеримо  изпитание,

за  да  угаснат   мигом,

но  така  красиви

и като  спомена - така горчиви -

когато  си  разбрал, че  си

отминал    с  безразличие

във  някой  миг  неповторим,

за  да  запазиш   своето  благоприличие...


1988

© Кирил Бачев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??