Vrabcheto (Кирил Бачев) Vrabcheto (Кирил Бачев)
74
16 июн. 2007 г., 23:39

Огънят

693 0 3





 Загадъчният   блик  над   тази  святкаща  жарава

е  като порива -

за  себе  си  той  нищо  не  оставя...

А  свойте  дири  носи  някъде  натам,

където  своя  плам

ще  може  да  даде...

И  бързите  искри  не  шепнат" Накъде"

те  просто  трепкат, чезнат    в  мрака...

И  никоя  от   тях  не  чака 

милост

 във  свойто  огнено  страдание...

Те  просто  трепкат

сякаш  се  обричат

в   едно  неизмеримо  изпитание,

за  да  угаснат   мигом,

но  така  красиви

и като  спомена - така горчиви -

когато  си  разбрал, че  си

отминал    с  безразличие

във  някой  миг  неповторим,

за  да  запазиш   своето  благоприличие...


1988

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кирил Бачев Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0