Vrabcheto (Кирил Бачев) Vrabcheto (Кирил Бачев)
74
16 июн. 2007 г., 23:39

Огънят

690 0 3





 Загадъчният   блик  над   тази  святкаща  жарава

е  като порива -

за  себе  си  той  нищо  не  оставя...

А  свойте  дири  носи  някъде  натам,

където  своя  плам

ще  може  да  даде...

И  бързите  искри  не  шепнат" Накъде"

те  просто  трепкат, чезнат    в  мрака...

И  никоя  от   тях  не  чака 

милост

 във  свойто  огнено  страдание...

Те  просто  трепкат

сякаш  се  обричат

в   едно  неизмеримо  изпитание,

за  да  угаснат   мигом,

но  така  красиви

и като  спомена - така горчиви -

когато  си  разбрал, че  си

отминал    с  безразличие

във  някой  миг  неповторим,

за  да  запазиш   своето  благоприличие...


1988

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кирил Бачев Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4.1K 5.0