27 jun 2013, 0:53

Огърлица 

  Poesía » De amor
652 0 11

Спомените – слънчеви мъниста,
кой за огърлица нареди?
Може би надеждата ми чиста,
че е живо всичкото преди…


Че цъфтят по моите поляни
весели глухарчета в рояк.
Сякаш са мечтите разпиляни.
На съдбата трепетният знак.


Кой и как светът ми нарисува
с толкова красиви цветове?
Щастието – сън да ми се струва,
сякаш дивна фея ме зове.


С пръчица да сбъдне чудесата.
Приказките, шепнати в зори.
Да гори от влюбеност росата…
Даже и в сълзите да гори.


Хладно ми е. Нека се посгрея.
Пари огърлицата. Трепти.
Феята си тръгва. И немея.
Искам благослов да прошепти.


Времето назад да не отлита.
Да се върнат минали лета.
Спомените в мене да разплита
тази огърлица, любовта…


(Неиздъхнали спомени)

© Ясен Ведрин Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви - Румяна и Дани, Ивелина и Миночка, Септември и Анастасия, Ирина и Петя, Рада и Елина, Никола и Камелия!
  • Аз лично обожавам "сантиментите", колкото и тъга да навяват те,
    защото при всеки такъв, преживявам виртуално нещата по същия начин!!!
    Приятно е човек да анализира и коментира твоята поезия,
    дори понякога чувствата и емоциите да се разминават с
    идеята на автора!!! Поздрави!!!
  • Разбрах, че любовта е огърлица от слънчеви мъниста, Ведрин!
    Красив образ на любовта!Поздравление!Привет от мен!
  • Чудесно!Много ми хареса!Поздравявам те!
  • Щастлив човек си,щом пишеш така!
  • Прекрасно си нанизал сенци от огърлицата Любов!
  • Излишно е да казвам...за пореден път брилянтно!!!
  • Тези слънчеви мъниста,сякаш са нанизани от твоята душа!Силна вибрация и завладяваща!Поздрав!
  • Ех...може ли така пречудно да рисуваш с думи? Наистина таланта ти е спуснат от небето.Поздрави!
  • Неиздъхнали спомени на неизживяни мечти
  • Накараха ме да се размечтая...тези слънчеви мъниста!
Propuestas
: ??:??