Спомените – слънчеви мъниста,
кой за огърлица нареди?
Може би надеждата ми чиста,
че е живо всичкото преди…
Че цъфтят по моите поляни
весели глухарчета в рояк.
Сякаш са мечтите разпиляни.
На съдбата трепетният знак.
Кой и как светът ми нарисува
с толкова красиви цветове?
Щастието – сън да ми се струва,
сякаш дивна фея ме зове. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up