12 nov 2020, 17:03

Огърлица с цветни мъниста

  Poesía » Civil
345 1 0

Дните приличат на цветни мъниста.                                               

наниз от грешки, победи, надежда.

Пъстри, красиви,

върху нишка сребриста,

човекът колието свое нарежда.

 

Всеки ден е безкрайно различен,

от бяло до черно, с различен нюанс.

Понякога  сив,

обичайно типичен,

понякога -  идеално подреден пасианс!

      

Роди ли се човече, с мънистото бяло

ще ниже броеница от смели мечти.

Ще записва на чисто

вълнуващо, свое начало.

Ще се учи смело само да лети.

 

Синьо - за дните детски, безгрижни,

птици с разперени, силни криле!

Синовете…

След пакост пак гледат  немирно!

Очите сини на игриво момче!

 

Не може без розово всеки гердан.

Ръце в пижама розова мама обгръщат…

Дъщерите!

Лавина от обич  - кипящ океан.

В послушни бащите мигом превръщат!

 

Две червени топчета стъклени -

в цвета на любящи сърца.

Пурпурна роза,

рубин върху пръстена,

червени бузки на две малки деца.

 

Жълти мъниста нанизвам поредни

на гердана …вече натежал.

Харесвам се,

с отблясъци есенни,

все още е рано за зимния шал.

 

Огърлица от натрупана мъдрост            

всеки носи на своите гърди…

Преживяна,

безценна, преливаща в дързост,

красота, без която не можем, нали?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Виткова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...