Дните приличат на цветни мъниста.
наниз от грешки, победи, надежда.
Пъстри, красиви,
върху нишка сребриста,
човекът колието свое нарежда.
Всеки ден е безкрайно различен,
от бяло до черно, с различен нюанс.
Понякога сив,
обичайно типичен,
понякога - идеално подреден пасианс!
Роди ли се човече, с мънистото бяло
ще ниже броеница от смели мечти.
Ще записва на чисто
вълнуващо, свое начало.
Ще се учи смело само да лети.
Синьо - за дните детски, безгрижни,
птици с разперени, силни криле!
Синовете…
След пакост пак гледат немирно!
Очите сини на игриво момче!
Не може без розово всеки гердан.
Ръце в пижама розова мама обгръщат…
Дъщерите!
Лавина от обич - кипящ океан.
В послушни бащите мигом превръщат!
Две червени топчета стъклени -
в цвета на любящи сърца.
Пурпурна роза,
рубин върху пръстена,
червени бузки на две малки деца.
Жълти мъниста нанизвам поредни
на гердана …вече натежал.
Харесвам се,
с отблясъци есенни,
все още е рано за зимния шал.
Огърлица от натрупана мъдрост
всеки носи на своите гърди…
Преживяна,
безценна, преливаща в дързост,
красота, без която не можем, нали?
© Даниела Виткова Все права защищены