12.11.2020 г., 17:03

Огърлица с цветни мъниста

342 1 0

Дните приличат на цветни мъниста.                                               

наниз от грешки, победи, надежда.

Пъстри, красиви,

върху нишка сребриста,

човекът колието свое нарежда.

 

Всеки ден е безкрайно различен,

от бяло до черно, с различен нюанс.

Понякога  сив,

обичайно типичен,

понякога -  идеално подреден пасианс!

      

Роди ли се човече, с мънистото бяло

ще ниже броеница от смели мечти.

Ще записва на чисто

вълнуващо, свое начало.

Ще се учи смело само да лети.

 

Синьо - за дните детски, безгрижни,

птици с разперени, силни криле!

Синовете…

След пакост пак гледат  немирно!

Очите сини на игриво момче!

 

Не може без розово всеки гердан.

Ръце в пижама розова мама обгръщат…

Дъщерите!

Лавина от обич  - кипящ океан.

В послушни бащите мигом превръщат!

 

Две червени топчета стъклени -

в цвета на любящи сърца.

Пурпурна роза,

рубин върху пръстена,

червени бузки на две малки деца.

 

Жълти мъниста нанизвам поредни

на гердана …вече натежал.

Харесвам се,

с отблясъци есенни,

все още е рано за зимния шал.

 

Огърлица от натрупана мъдрост            

всеки носи на своите гърди…

Преживяна,

безценна, преливаща в дързост,

красота, без която не можем, нали?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Виткова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...