Дните приличат на цветни мъниста.                                               

наниз от грешки, победи, надежда.

Пъстри, красиви,

върху нишка сребриста,

човекът колието свое нарежда.

Всеки ден е безкрайно различен,

от бяло до черно, с различен нюанс.

Понякога  сив,

обичайно типичен,

понякога -  идеално подреден пасианс!

Роди ли се човече, с мънистото бяло

ще ниже броеница от смели мечти.

Ще записва на чисто

вълнуващо, свое начало.

Ще се учи смело само да лети.

Синьо - за дните детски, безгрижни,

птици с разперени, силни криле!

Синовете…

След пакост пак гледат  немирно!

Очите сини на игриво момче!

Не може без розово всеки гердан.

Ръце в пижама розова мама обгръщат…

Дъщерите!

Лавина от обич  - кипящ океан.

В послушни бащите мигом превръщат!

Две червени топчета стъклени -

в цвета на любящи сърца.

Пурпурна роза,

рубин върху пръстена,

червени бузки на две малки деца.

Жълти мъниста нанизвам поредни

на гердана …вече натежал.

Харесвам се,

с отблясъци есенни,

все още е рано за зимния шал.

Огърлица от натрупана мъдрост            

всеки носи на своите гърди…

Преживяна,

безценна, преливаща в дързост,

красота, без която не можем, нали?