10 feb 2012, 22:26

Ойбин

  Poesía » Otra
642 0 4

Саксонският градец ме подслонява

и стопля ме със слънце в утринта!

Той щедрите си дарове раздава,

макар че е затрупан от снега!

 

Величествен, духът на планината

закриля Ойбин с крепката си длан!

От топлата прегръдка на съдбата

се чувствам тук щастлив и поласкан!

 

Вълшебно място, светло и красиво,

закътано сред старите гори!

Смехът отеква, шумно се разлива

сред тихи смърчове и кичести ели!

 

Високо горе, върху вечен камък,

старинен замък горд издига ръст–

на бури северни,  на студове и пламък

сам оцелял до катедрален кръст!

 

Планинското градче блести в позлата,

от чистота и топлота искри!

И в този мир божествен тишината

предлага ми завивка от звезди! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много хубаво! Поздрави!
  • Хубаво е да имаш кътче, където ти е уютно...
  • Привет и поздрав за стиха. Толкова леко върви, някак по детски, като чувствата идват с големи приливни вълни, а сетне се оттеглят рязко, само за да направят място на следващите ... Не съм ходил още в Ойбин, даже не знаех за него, но ти си го открил и аз се радвам за тебе.
  • Харесах много,поздрав!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...