10 feb 2012, 22:26

Ойбин

  Poesía » Otra
645 0 4

Саксонският градец ме подслонява

и стопля ме със слънце в утринта!

Той щедрите си дарове раздава,

макар че е затрупан от снега!

 

Величествен, духът на планината

закриля Ойбин с крепката си длан!

От топлата прегръдка на съдбата

се чувствам тук щастлив и поласкан!

 

Вълшебно място, светло и красиво,

закътано сред старите гори!

Смехът отеква, шумно се разлива

сред тихи смърчове и кичести ели!

 

Високо горе, върху вечен камък,

старинен замък горд издига ръст–

на бури северни,  на студове и пламък

сам оцелял до катедрален кръст!

 

Планинското градче блести в позлата,

от чистота и топлота искри!

И в този мир божествен тишината

предлага ми завивка от звезди! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много хубаво! Поздрави!
  • Хубаво е да имаш кътче, където ти е уютно...
  • Привет и поздрав за стиха. Толкова леко върви, някак по детски, като чувствата идват с големи приливни вълни, а сетне се оттеглят рязко, само за да направят място на следващите ... Не съм ходил още в Ойбин, даже не знаех за него, но ти си го открил и аз се радвам за тебе.
  • Харесах много,поздрав!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...