Ойбин
Саксонският градец ме подслонява
и стопля ме със слънце в утринта!
Той щедрите си дарове раздава,
макар че е затрупан от снега!
Величествен, духът на планината
закриля Ойбин с крепката си длан!
От топлата прегръдка на съдбата
се чувствам тук щастлив и поласкан!
Вълшебно място, светло и красиво,
закътано сред старите гори!
Смехът отеква, шумно се разлива
сред тихи смърчове и кичести ели!
Високо горе, върху вечен камък,
старинен замък горд издига ръст–
на бури северни, на студове и пламък
сам оцелял до катедрален кръст!
Планинското градче блести в позлата,
от чистота и топлота искри!
И в този мир божествен тишината
предлага ми завивка от звезди!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
