Ойбин
Саксонският градец ме подслонява
и стопля ме със слънце в утринта!
Той щедрите си дарове раздава,
макар че е затрупан от снега!
Величествен, духът на планината
закриля Ойбин с крепката си длан!
От топлата прегръдка на съдбата
се чувствам тук щастлив и поласкан!
Вълшебно място, светло и красиво,
закътано сред старите гори!
Смехът отеква, шумно се разлива
сред тихи смърчове и кичести ели!
Високо горе, върху вечен камък,
старинен замък горд издига ръст–
на бури северни, на студове и пламък
сам оцелял до катедрален кръст!
Планинското градче блести в позлата,
от чистота и топлота искри!
И в този мир божествен тишината
предлага ми завивка от звезди!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много хубаво! Поздрави!
-
Хубаво е да имаш кътче, където ти е уютно...
-
Привет и поздрав за стиха. Толкова леко върви, някак по детски, като чувствата идват с големи приливни вълни, а сетне се оттеглят рязко, само за да направят място на следващите ... Не съм ходил още в Ойбин, даже не знаех за него, но ти си го открил и аз се радвам за тебе.
-
Харесах много,поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
