mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
970 1455
10.02.2012 г., 22:26 ч.

Ойбин 

  Поезия » Друга
501 0 4

Саксонският градец ме подслонява

и стопля ме със слънце в утринта!

Той щедрите си дарове раздава,

макар че е затрупан от снега!

 

Величествен, духът на планината

закриля Ойбин с крепката си длан!

От топлата прегръдка на съдбата

се чувствам тук щастлив и поласкан!

 

Вълшебно място, светло и красиво,

закътано сред старите гори!

Смехът отеква, шумно се разлива

сред тихи смърчове и кичести ели!

 

Високо горе, върху вечен камък,

старинен замък горд издига ръст–

на бури северни,  на студове и пламък

сам оцелял до катедрален кръст!

 

Планинското градче блести в позлата,

от чистота и топлота искри!

И в този мир божествен тишината

предлага ми завивка от звезди! 

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много хубаво! Поздрави!
  • Хубаво е да имаш кътче, където ти е уютно...
  • Привет и поздрав за стиха. Толкова леко върви, някак по детски, като чувствата идват с големи приливни вълни, а сетне се оттеглят рязко, само за да направят място на следващите ... Не съм ходил още в Ойбин, даже не знаех за него, но ти си го открил и аз се радвам за тебе.
  • Харесах много,поздрав!
Предложения
: ??:??