8 abr 2005, 18:43

Ожулен стих

  Poesía
1.5K 0 2
За разбиращите какво имам предвид...

Ние се подчиняваме на движението,
слънцето се разби в прозореца
като досадна муха.
Аз стоя, аз мълча
и го гледам с поглед на застаряваща курва...
Усмивката му се стича по мен
като куче, ближещо раните си
и точно така искам да ме целува,
за да езикът му да очука всички думи,
особено, когато те са ми до болка нужни.

Моят възлюбен.
Небето в гълъбите,
в свърхестествените му очи -
това се нарича романтизъм.
Появило се във мрака парченце светлина,
фотография в детството,
поредния порно - кадър...
Или всичко онова, което ме кара
да се чудя дали знае,
че музата е по - лоша от маниак,
когато умираш в трите думи -
I love you,
като в онзи анекдот
за тунела и светлината -
ти тичаш към нея,
а се оказва, че това е насрещен влак.
Или всичко онова, което съм,
питайки се дали предметите сънуват
и ако някой ден се окаже, че е така,
искам да знам какво виждат косите му,
какъв цвят са очите му,
когато спи...

Когато аз съм толкова ожулена,
че да преброя тези 34 реда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвети Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • текстът отвсякъде ме ожули,охлузи и изобщо сичко с 'о'! speechless..
  • Ожулени усмивки и комплименти за стиха ти.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...