За разбиращите какво имам предвид...

Ние се подчиняваме на движението,
слънцето се разби в прозореца
като досадна муха.
Аз стоя, аз мълча
и го гледам с поглед на застаряваща курва...
Усмивката му се стича по мен
като куче, ближещо раните си
и точно така искам да ме целува,
за да езикът му да очука всички думи,
особено, когато те са ми до болка нужни.

Моят възлюбен.
Небето в гълъбите,
в свърхестествените му очи -
това се нарича романтизъм.
Появило се във мрака парченце светлина,
фотография в детството,
поредния порно - кадър...
Или всичко онова, което ме кара
да се чудя дали знае,
че музата е по - лоша от маниак,
когато умираш в трите думи -
I love you,
като в онзи анекдот
за тунела и светлината -
ти тичаш към нея,
а се оказва, че това е насрещен влак.
Или всичко онова, което съм,
питайки се дали предметите сънуват
и ако някой ден се окаже, че е така,
искам да знам какво виждат косите му,
какъв цвят са очите му,
когато спи...

Когато аз съм толкова ожулена,
че да преброя тези 34 реда.