8.04.2005 г., 18:43

Ожулен стих

1.5K 0 2
За разбиращите какво имам предвид...

Ние се подчиняваме на движението,
слънцето се разби в прозореца
като досадна муха.
Аз стоя, аз мълча
и го гледам с поглед на застаряваща курва...
Усмивката му се стича по мен
като куче, ближещо раните си
и точно така искам да ме целува,
за да езикът му да очука всички думи,
особено, когато те са ми до болка нужни.

Моят възлюбен.
Небето в гълъбите,
в свърхестествените му очи -
това се нарича романтизъм.
Появило се във мрака парченце светлина,
фотография в детството,
поредния порно - кадър...
Или всичко онова, което ме кара
да се чудя дали знае,
че музата е по - лоша от маниак,
когато умираш в трите думи -
I love you,
като в онзи анекдот
за тунела и светлината -
ти тичаш към нея,
а се оказва, че това е насрещен влак.
Или всичко онова, което съм,
питайки се дали предметите сънуват
и ако някой ден се окаже, че е така,
искам да знам какво виждат косите му,
какъв цвят са очите му,
когато спи...

Когато аз съм толкова ожулена,
че да преброя тези 34 реда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвети Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • текстът отвсякъде ме ожули,охлузи и изобщо сичко с 'о'! speechless..
  • Ожулени усмивки и комплименти за стиха ти.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...