8.04.2005 г., 18:43

Ожулен стих

1.5K 0 2
За разбиращите какво имам предвид...

Ние се подчиняваме на движението,
слънцето се разби в прозореца
като досадна муха.
Аз стоя, аз мълча
и го гледам с поглед на застаряваща курва...
Усмивката му се стича по мен
като куче, ближещо раните си
и точно така искам да ме целува,
за да езикът му да очука всички думи,
особено, когато те са ми до болка нужни.

Моят възлюбен.
Небето в гълъбите,
в свърхестествените му очи -
това се нарича романтизъм.
Появило се във мрака парченце светлина,
фотография в детството,
поредния порно - кадър...
Или всичко онова, което ме кара
да се чудя дали знае,
че музата е по - лоша от маниак,
когато умираш в трите думи -
I love you,
като в онзи анекдот
за тунела и светлината -
ти тичаш към нея,
а се оказва, че това е насрещен влак.
Или всичко онова, което съм,
питайки се дали предметите сънуват
и ако някой ден се окаже, че е така,
искам да знам какво виждат косите му,
какъв цвят са очите му,
когато спи...

Когато аз съм толкова ожулена,
че да преброя тези 34 реда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвети Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • текстът отвсякъде ме ожули,охлузи и изобщо сичко с 'о'! speechless..
  • Ожулени усмивки и комплименти за стиха ти.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...