26 dic 2007, 18:39

Окаменявам се

  Poesía
730 0 7

    Окаменявам се

 

Окаменявам се!

Изстивам безвъзвратно...

В гранитен къс полека се обръщам.

Загубвам си душата неповратно...

Усещам как във спомен се превръщам.

 

Сега на сфинкс започвам да приличам –

загадъчен, коварен, демоничен.

И все по-малко себе си обичам

във този вид – безкрайно нетипичен.

 

Зазиждам се в стени от безразличие...

Сърцето си заключвам с тежка порта...

Не стига ми самό благоприличие

със маска лицемерна и притворна!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...