26 дек. 2007 г., 18:39

Окаменявам се

736 0 7

    Окаменявам се

 

Окаменявам се!

Изстивам безвъзвратно...

В гранитен къс полека се обръщам.

Загубвам си душата неповратно...

Усещам как във спомен се превръщам.

 

Сега на сфинкс започвам да приличам –

загадъчен, коварен, демоничен.

И все по-малко себе си обичам

във този вид – безкрайно нетипичен.

 

Зазиждам се в стени от безразличие...

Сърцето си заключвам с тежка порта...

Не стига ми самό благоприличие

със маска лицемерна и притворна!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...