26.12.2007 г., 18:39 ч.

Окаменявам се 

  Поезия
553 0 7

    Окаменявам се

 

Окаменявам се!

Изстивам безвъзвратно...

В гранитен къс полека се обръщам.

Загубвам си душата неповратно...

Усещам как във спомен се превръщам.

 

Сега на сфинкс започвам да приличам –

загадъчен, коварен, демоничен.

И все по-малко себе си обичам

във този вид – безкрайно нетипичен.

 

Зазиждам се в стени от безразличие...

Сърцето си заключвам с тежка порта...

Не стига ми самό благоприличие

със маска лицемерна и притворна!

 

© Надежда Борисова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??