Окаменявам се
Окаменявам се
Окаменявам се!
Изстивам безвъзвратно...
В гранитен къс полека се обръщам.
Загубвам си душата неповратно...
Усещам как във спомен се превръщам.
Сега на сфинкс започвам да приличам –
загадъчен, коварен, демоничен.
И все по-малко себе си обичам
във този вид – безкрайно нетипичен.
Зазиждам се в стени от безразличие...
Сърцето си заключвам с тежка порта...
Не стига ми самό благоприличие
със маска лицемерна и притворна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Борисова Всички права запазени
