Окаменявам се
Окаменявам се!
Изстивам безвъзвратно...
В гранитен къс полека се обръщам.
Загубвам си душата неповратно...
Усещам как във спомен се превръщам.
Сега на сфинкс започвам да приличам –
загадъчен, коварен, демоничен.
И все по-малко себе си обичам
във този вид – безкрайно нетипичен.
Зазиждам се в стени от безразличие...
Сърцето си заключвам с тежка порта...
Не стига ми самό благоприличие
със маска лицемерна и притворна!
© Надежда Борисова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
