3 jul 2007, 20:05

Океан

  Poesía
1.3K 0 1

ОКЕАН

Човешката душа е като океан,

в която вливат се безброй реки.

Едни са бистри ручеи пенливи,

а други тинести и зли реки.

И човекът трябва да намери изход,

от някъде да се изпразва мръсната вода.

Инaк рискува да превърне

във блато, в тиня своята душа.

И тъй, всеки човечец си намира

отдушник, отводнителен канал.

И започва мръсотията си да изпуща,

да прочиства своя океан...

...

И ти си намери отдушник,

отводнителен канал създай!

Но, човече, хубаво внимавай

да не изпразниш океана си до край!

02.07.2007г.

гр. Попово

Десислава Ангелова Захриева

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Захариева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....