Jul 3, 2007, 8:05 PM

Океан

  Poetry
1.3K 0 1

ОКЕАН

Човешката душа е като океан,

в която вливат се безброй реки.

Едни са бистри ручеи пенливи,

а други тинести и зли реки.

И човекът трябва да намери изход,

от някъде да се изпразва мръсната вода.

Инaк рискува да превърне

във блато, в тиня своята душа.

И тъй, всеки човечец си намира

отдушник, отводнителен канал.

И започва мръсотията си да изпуща,

да прочиства своя океан...

...

И ти си намери отдушник,

отводнителен канал създай!

Но, човече, хубаво внимавай

да не изпразниш океана си до край!

02.07.2007г.

гр. Попово

Десислава Ангелова Захриева

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Захариева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...