Jul 3, 2007, 8:05 PM

Океан

  Poetry
1.3K 0 1

ОКЕАН

Човешката душа е като океан,

в която вливат се безброй реки.

Едни са бистри ручеи пенливи,

а други тинести и зли реки.

И човекът трябва да намери изход,

от някъде да се изпразва мръсната вода.

Инaк рискува да превърне

във блато, в тиня своята душа.

И тъй, всеки човечец си намира

отдушник, отводнителен канал.

И започва мръсотията си да изпуща,

да прочиства своя океан...

...

И ти си намери отдушник,

отводнителен канал създай!

Но, човече, хубаво внимавай

да не изпразниш океана си до край!

02.07.2007г.

гр. Попово

Десислава Ангелова Захриева

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Захариева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...