Jul 3, 2007, 8:05 PM

Океан

  Poetry
1.3K 0 1

ОКЕАН

Човешката душа е като океан,

в която вливат се безброй реки.

Едни са бистри ручеи пенливи,

а други тинести и зли реки.

И човекът трябва да намери изход,

от някъде да се изпразва мръсната вода.

Инaк рискува да превърне

във блато, в тиня своята душа.

И тъй, всеки човечец си намира

отдушник, отводнителен канал.

И започва мръсотията си да изпуща,

да прочиства своя океан...

...

И ти си намери отдушник,

отводнителен канал създай!

Но, човече, хубаво внимавай

да не изпразниш океана си до край!

02.07.2007г.

гр. Попово

Десислава Ангелова Захриева

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Захариева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...