3.07.2007 г., 20:05

Океан

1.3K 0 1

ОКЕАН

Човешката душа е като океан,

в която вливат се безброй реки.

Едни са бистри ручеи пенливи,

а други тинести и зли реки.

И човекът трябва да намери изход,

от някъде да се изпразва мръсната вода.

Инaк рискува да превърне

във блато, в тиня своята душа.

И тъй, всеки човечец си намира

отдушник, отводнителен канал.

И започва мръсотията си да изпуща,

да прочиства своя океан...

...

И ти си намери отдушник,

отводнителен канал създай!

Но, човече, хубаво внимавай

да не изпразниш океана си до край!

02.07.2007г.

гр. Попово

Десислава Ангелова Захриева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Захариева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...