8 oct 2008, 1:39

Океан от надежда

  Poesía » Otra
724 0 7
Океан от надежда
 

Океан от надежди,
Океан от провали.
От Атланти измислен,
от Атланти запален!

Синя равна пустиня,
през мъглата процежда,
и аз плувам по нея,
с мойта малка надежда.

Малка, така е, но не е на халост,
като тази на Джони е, от приюта на Палас.
за Човека с голямо “Ч”, който той ни доведе,
а Кръстан устрои ни с него беседа.

И отново надолу самолета лавира,
в океан от искри, търси свойта квартира,
мис Америка с факел, май ми маха изглежда,
Welcome Милчо, със твойта, Голяма Надежда!

Океан от провали,
океан от надежда!
Всеки идва сиротен,
и с надежда поглежда.

От Атланти запалена
и от Тях построена.
една стара Надежда,
за нова Вселена!


30.10. 2007 DL079 Берлин- Ню Йорк.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ми Ки Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ех Радо Радо!!!!
    усмихна ме на изпроводяк.
    Чао.
  • " -Тате, далече ли е Америка?
    - Трай, сине, и плувай... "

    Bon voyage, пътешественико!
  • преди да тръгна:

    smile1(Валка): Вие ме държите на върха. Мили мои. И сте мойта
    последна надежда.
    Весела: Навлизам в зоната на невидимодстта, до скоро и благодаря.
    petinka: Важното е че сме заедно! Благодаря! Петя!
    mariniki: Боровиники! На обичта с двойно повече обич. До скоро Маги.

    До виждане...
  • ти си...надежда, Милчо...аз съм...надежда...за провалите забравяме...
    остава само тя...надеждата...с обич...
  • Валка ме изпревари!
    Поздрави, Милчо!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...