Океан от надежда
Океан от надежди,
Океан от провали.
От Атланти измислен,
от Атланти запален!
Синя равна пустиня,
през мъглата процежда,
и аз плувам по нея,
с мойта малка надежда.
Малка, така е, но не е на халост,
като тази на Джони е, от приюта на Палас.
за Човека с голямо “Ч”, който той ни доведе,
а Кръстан устрои ни с него беседа.
И отново надолу самолета лавира,
в океан от искри, търси свойта квартира,
мис Америка с факел, май ми маха изглежда,
Welcome Милчо, със твойта, Голяма Надежда!
Океан от провали,
океан от надежда!
Всеки идва сиротен,
и с надежда поглежда.
От Атланти запалена
и от Тях построена.
една стара Надежда,
за нова Вселена!
30.10. 2007 DL079 Берлин- Ню Йорк.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ми Ки Всички права запазени