8.10.2008 г., 1:39

Океан от надежда

722 0 7
Океан от надежда
 

Океан от надежди,
Океан от провали.
От Атланти измислен,
от Атланти запален!

Синя равна пустиня,
през мъглата процежда,
и аз плувам по нея,
с мойта малка надежда.

Малка, така е, но не е на халост,
като тази на Джони е, от приюта на Палас.
за Човека с голямо “Ч”, който той ни доведе,
а Кръстан устрои ни с него беседа.

И отново надолу самолета лавира,
в океан от искри, търси свойта квартира,
мис Америка с факел, май ми маха изглежда,
Welcome Милчо, със твойта, Голяма Надежда!

Океан от провали,
океан от надежда!
Всеки идва сиротен,
и с надежда поглежда.

От Атланти запалена
и от Тях построена.
една стара Надежда,
за нова Вселена!


30.10. 2007 DL079 Берлин- Ню Йорк.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ми Ки Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ех Радо Радо!!!!
    усмихна ме на изпроводяк.
    Чао.
  • " -Тате, далече ли е Америка?
    - Трай, сине, и плувай... "

    Bon voyage, пътешественико!
  • преди да тръгна:

    smile1(Валка): Вие ме държите на върха. Мили мои. И сте мойта
    последна надежда.
    Весела: Навлизам в зоната на невидимодстта, до скоро и благодаря.
    petinka: Важното е че сме заедно! Благодаря! Петя!
    mariniki: Боровиники! На обичта с двойно повече обич. До скоро Маги.

    До виждане...
  • ти си...надежда, Милчо...аз съм...надежда...за провалите забравяме...
    остава само тя...надеждата...с обич...
  • Валка ме изпревари!
    Поздрави, Милчо!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...