Океански очи

27 ago 2009, 21:09

Poesía » De amor

649 0 3

Мислите ми останаха съвсем самотни-

в тях си единствено ти, тишина и мрак.

Бездомни останаха мечтите ми,

а надеждата отдавна изпусна последния си влак.

Разделихме ръцете си,

както небето и земята разделиха своите сърца.

Отдавна беше, отдавна,

една огромна любов деляхме

в една щастлива мъничка душа...

Любовта ни самотна плаче, иска да бъде пак в нас.

Сега умира всяка секунда, а душите пътуват

във влак на нещастните надежди.

Любовта остава отчаяна и нищожна,

погубена и потънала в онези дълбоки океански очи...

Милан Милев

26.08.09

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Karaman (Сириус Надежда)

2009-08-27T21:54:37+03:00

Поздрав за - "Нещастните Надежди"!
Yuleto111 (Юлиана Асенова)

2009-08-27T21:37:25+03:00

...Ми,аз съм ти казвала и преди,че при теб ми е тъмничко!Въпреки всичко те "чета"!Може би в очакване на нещо по светло!Поздрав!...
milan210 (Милан Милев)

2009-08-27T21:28:16+03:00

Искам да чуя вашите коментари за стиха