Океански очи
Мислите ми останаха съвсем самотни-
в тях си единствено ти, тишина и мрак.
Бездомни останаха мечтите ми,
а надеждата отдавна изпусна последния си влак.
Разделихме ръцете си,
както небето и земята разделиха своите сърца.
Отдавна беше, отдавна,
една огромна любов деляхме
в една щастлива мъничка душа...
Любовта ни самотна плаче, иска да бъде пак в нас.
Сега умира всяка секунда, а душите пътуват
във влак на нещастните надежди.
Любовта остава отчаяна и нищожна,
погубена и потънала в онези дълбоки океански очи...
Милан Милев
26.08.09
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милан Милев Все права защищены
