milan210 (Милан Милев) milan210 (Милан Милев)
128
Aug 27, 2009, 9:09 PM

Океански очи

  Poetry » Love
798 0 3

Мислите ми останаха съвсем самотни-

в тях си единствено ти, тишина и мрак.

Бездомни останаха мечтите ми,

а надеждата отдавна изпусна последния си влак.

 

 

Разделихме ръцете си,

както небето и земята разделиха своите сърца.

Отдавна беше, отдавна,

една огромна любов деляхме

в една щастлива мъничка душа...

 

Любовта ни самотна плаче, иска да бъде пак в нас.

Сега умира всяка секунда, а душите пътуват 

във влак на нещастните надежди.

Любовта остава отчаяна и нищожна,

погубена и потънала в онези дълбоки океански очи...

 

 

Милан Милев

26.08.09

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милан Милев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9