milan210 (Милан Милев)
128 91
27.08.2009 г., 21:09 ч.

Океански очи 

  Поезия » Любовна
676 0 3

Мислите ми останаха съвсем самотни-

в тях си единствено ти, тишина и мрак.

Бездомни останаха мечтите ми,

а надеждата отдавна изпусна последния си влак.

 

 

Разделихме ръцете си,

както небето и земята разделиха своите сърца.

Отдавна беше, отдавна,

една огромна любов деляхме

в една щастлива мъничка душа...

 

Любовта ни самотна плаче, иска да бъде пак в нас.

Сега умира всяка секунда, а душите пътуват 

във влак на нещастните надежди.

Любовта остава отчаяна и нищожна,

погубена и потънала в онези дълбоки океански очи...

 

 

Милан Милев

26.08.09

© Милан Милев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??