27 jun 2015, 11:43

Око 

  Poesía
446 0 2

Достигайки безкрайното безветрие,
загубих се, там на ръба,
на прекалената симетрия
и пренаредена светлина.

 

А моите очи не виждат,
пристан дето другите си правят
и с надежда за лек бриз прииждат.
Моите очи ще се удавят,

 

дето им е твърде тихо
и облак няма по безупречно небе.
Дайте ми на мен бури да сплитам
и да разпилявам цветове,

 

дайте ми фар, дето гасне,
дайте ми гъсти мъгли,
дайте ми всичко, що не е ясно,
и в душата ми ще се развидели.

 

 

27.06.2015г.
гр. Сопот

© Събина Брайчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви! Белла, страхотна интерпретация!
  • Хареса ми това търсене на крайности и емоционална градация на образите!
    Поздрави, Събина!
Propuestas
: ??:??