Око
Достигайки безкрайното безветрие,
загубих се, там на ръба,
на прекалената симетрия
и пренаредена светлина.
А моите очи не виждат,
пристан дето другите си правят
и с надежда за лек бриз прииждат.
Моите очи ще се удавят,
дето им е твърде тихо
и облак няма по безупречно небе.
Дайте ми на мен бури да сплитам
и да разпилявам цветове,
дайте ми фар, дето гасне,
дайте ми гъсти мъгли,
дайте ми всичко, що не е ясно,
и в душата ми ще се развидели.
27.06.2015г.
гр. Сопот
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Събина Брайчева Всички права запазени
