Jun 27, 2015, 11:43 AM

Око 

  Poetry
447 0 2

Достигайки безкрайното безветрие,
загубих се, там на ръба,
на прекалената симетрия
и пренаредена светлина.

 

А моите очи не виждат,
пристан дето другите си правят
и с надежда за лек бриз прииждат.
Моите очи ще се удавят,

 

дето им е твърде тихо
и облак няма по безупречно небе.
Дайте ми на мен бури да сплитам
и да разпилявам цветове,

 

дайте ми фар, дето гасне,
дайте ми гъсти мъгли,
дайте ми всичко, що не е ясно,
и в душата ми ще се развидели.

 

 

27.06.2015г.
гр. Сопот

© Събина Брайчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви! Белла, страхотна интерпретация!
  • Хареса ми това търсене на крайности и емоционална градация на образите!
    Поздрави, Събина!
Random works
: ??:??