28 mar 2010, 15:23

Около времето 

  Poesía » Filosófica
345 0 0

Около мен витаят плавно

загубени мечти с полъх на кашмир.

А в тишината се разнася бавно

самотата на проблясващия мир.

 

Около теб премръзва свободата,

ожадняла за уют и за подслон –

допълзява сякаш до мъглата,

обгърнала самотен скършен клон.

 

Около нас ридае тъжно времето,

осъдено завинаги да се топи,

винаги да е навсякъде и никъде –

напуска ни. То трябва да върви...

© Цвет Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??