Около мен витаят плавно
загубени мечти с полъх на кашмир.
А в тишината се разнася бавно
самотата на проблясващия мир.
Около теб премръзва свободата,
ожадняла за уют и за подслон –
допълзява сякаш до мъглата,
обгърнала самотен скършен клон.
Около нас ридае тъжно времето,
осъдено завинаги да се топи,
винаги да е навсякъде и никъде –
напуска ни. То трябва да върви...