Около времето

tsveti4ka (Цвет)
198 273

28.03.2010 г., 15:23 ч.

Поезия » Философска

346 0 0

Около мен витаят плавно

загубени мечти с полъх на кашмир.

А в тишината се разнася бавно

самотата на проблясващия мир.

Около теб премръзва свободата,

ожадняла за уют и за подслон –

допълзява сякаш до мъглата,

обгърнала самотен скършен клон.

Около нас ридае тъжно времето,

осъдено завинаги да се топи,

винаги да е навсякъде и никъде –

напуска ни. То трябва да върви...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.