Около времето

tsveti4ka (Цвет)
198 273

Mar 28, 2010, 3:23 PM

Poetry » Phylosophy

348 0 0

Около мен витаят плавно

загубени мечти с полъх на кашмир.

А в тишината се разнася бавно

самотата на проблясващия мир.

Около теб премръзва свободата,

ожадняла за уют и за подслон –

допълзява сякаш до мъглата,

обгърнала самотен скършен клон.

Около нас ридае тъжно времето,

осъдено завинаги да се топи,

винаги да е навсякъде и никъде –

напуска ни. То трябва да върви...

Please sign in with your account so you can comment and vote.