9 dic 2008, 14:43

Окото на гарвана

1.7K 0 25
  Окото на гарвана

 

Кой извади окото на гарвана

и от него направи мънисто...

То бе живо и не е за вярване,

бе останало бляскаво-чисто.

 

В него имаше нощ. И светкавици.

Тъмнината се раждаше в него.

Сякаш беше излязла от кладенец,

черен бисер от дъното взела.

 

В него имаше вяра набъбнала,

като пъпка преди да разпукне.

И стремежът на лудите кълнове 

замразения миг да разчупят. 

 

В него имаше обич неистова

към живота - свободния, краткия.

И размах на крила, с преосмислени

общо взето - човешки понятия.

 

Надживяло живота очакване

бе окото на черния гарван.

Някой беше отрязал крилата му.

Но в окото му, живото - вярвам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Калчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....