Окото на гарвана
Окото на гарвана
Кой извади окото на гарвана
и от него направи мънисто...
То бе живо и не е за вярване,
бе останало бляскаво-чисто.
В него имаше нощ. И светкавици.
Тъмнината се раждаше в него.
Сякаш беше излязла от кладенец,
черен бисер от дъното взела.
В него имаше вяра набъбнала,
като пъпка преди да разпукне.
И стремежът на лудите кълнове
замразения миг да разчупят.
В него имаше обич неистова
към живота - свободния, краткия.
И размах на крила, с преосмислени
общо взето - човешки понятия.
Надживяло живота очакване
бе окото на черния гарван.
Някой беше отрязал крилата му.
Но в окото му, живото - вярвам.© Александър Калчев All rights reserved.
