16 sept 2005, 21:47

Окована доброта

Poesía

1.4K 0 5

Вълни от ярост и тревога
заливат ден и нощ света
и мята се във изнемога
човешката ни доброта.

С окови зли е оковано
доброто, нежното сърце,
тупти и страда неразбрано
и търси своето небе.

Светът загубен е за всяка
невинна дума и сълза,
мълчи от болка и не вярва
в любов, мечта и доброта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Тенчо (Тенчо Делчев)

Хареса ми.Жалко,че не искаш да ги преведа на ПЛ и да Ти направя промоция в Полша.Перфектна си!!!

2005-10-30T05:17:31+02:00
Dimi (Дими Фильова)

Много вярно и силно казано! Да повярваш в доброто се оказва доста трудно, обратното, уви, е по-лесно. Но аз предпочитам да вървя срещу вятъра, с риск да изгаси мъничкия пламък на вярата, надеждата и любовта у мен!

2005-09-18T13:47:19+03:00
vesi-lina (Веска Алексиева)

Трябва да вярваме в доброто...иначе ще се изгубим.Хубав стих!Поздрав!

2005-09-15T20:24:21+03:00
Катя (Катя)

Права си до болка, Дори! И много добре е написано! Поздравявам те! Както винаги - истина, рима и ритъм при теб са ръка за ръка!
Стихотворението ти ме навежда на мисълта колко такива хора познавам...има ги и това е добре! Лошото е, че..."няма ненаказано добро"

2005-09-15T18:57:00+03:00
shemet (ШЕМЕТ Тарантупски)

Аз зная , че ти вярваш! И е хубаво, че не само ти...

2005-09-15T17:32:47+03:00

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0