16 sept 2005, 21:47

Окована доброта

  Poesía
1.4K 0 5

Вълни от ярост и тревога
заливат ден и нощ света
и мята се във изнемога
човешката ни доброта.

С окови зли е оковано
доброто, нежното сърце,
тупти и страда неразбрано
и търси своето небе.

Светът загубен е за всяка
невинна дума и сълза,
мълчи от болка и не вярва
в любов, мечта и доброта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дорика Цачева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хареса ми.Жалко,че не искаш да ги преведа на ПЛ и да Ти направя промоция в Полша.Перфектна си!!!
  • Много вярно и силно казано! Да повярваш в доброто се оказва доста трудно, обратното, уви, е по-лесно. Но аз предпочитам да вървя срещу вятъра, с риск да изгаси мъничкия пламък на вярата, надеждата и любовта у мен!
  • Трябва да вярваме в доброто...иначе ще се изгубим.Хубав стих!Поздрав!
  • Права си до болка, Дори! И много добре е написано! Поздравявам те! Както винаги - истина, рима и ритъм при теб са ръка за ръка!
    Стихотворението ти ме навежда на мисълта колко такива хора познавам...има ги и това е добре! Лошото е, че..."няма ненаказано добро"
  • Аз зная , че ти вярваш! И е хубаво, че не само ти...

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...